петък, 24 април 2009 г.

Албумите

... които слушаме на един дъх.

Няма нищо по-хубаво от лошото време и хубавата песен. Аз съм от този тип хора, които могат с часове да слушат една песен, но наскоро слушам с часове даден албум. В днешно време е рядкост някои изпълнител или група да ме грабнат по такъв начин, че да изслушам албума му/им на един дъх. Попаднах на AKMusique в една компилация и много ми харесаха, но албума им "La Vie Du Lounge" е направо невероятен. Faithless с акустичният им албум "Everything Will Be Alright Tomorrow" ме изненадаха много, а този на Minus 8 "Minuit" ще стане година, а все още ме кефи сякаш го слушам за пръв път. Би било хубаво тази музика да се пуска на повече места, особенно около морето. Истината обаче е друга.

Варненско

Обичам да се разхождам, обичам и да снимам, но най-много обичам да снимам докато се разхождам. А да не отидеш да поснимаш морето или около морето си е направо абсурд. Това което последните месеци ми направи впечатление е, че докато се строят разни гадни кафета на плажа, любимите ми места за снимаме там биват събаряни. Събориха остатъка от скоростната пързалка, събориха разни дървени бараки , събориха дори и ей-лаундж. Колкото и клиширани да са тези места, никога не сам правил една и съща снимка там. Сега си имаме само гаден плаж, без никакъв чар. Колко жалко ...

четвъртък, 23 април 2009 г.

събота, 18 април 2009 г.

сряда, 8 април 2009 г.

Ман Ю

Такааа. Като един истински червен дявол, крайно време е да драсна няколко реда и за ман ю. Снощи (7.04.09) изгледах поредния неубедителен мач на манчестър, което наистина ме накара да се замисля за способностите и възможностите да се борим за 5 купи. Две от тях вече са спечелени, но умората и напрежението са налице. Последния месец не играем добре, допускаме много и не вкарваме много. Защитата е слаба, а Роналдо неможе да е единствения играч, който движи играта на отбор от ранга на ман ю. Липсва Бербатов този месец. Странно е, че докато играта на националният ни отбор върви без него, на манчестър не върви. Най-интересното снощи за мен беше един човек Дейвид Мойс. Алекс Фергюсън каза преди няколко дни, че именно той е подходящия човек да го наследи. Дали? Така е казвал и за Стийв Брус, за Карлос Кейроз, Марчело Липи и прочие. Големия фаворит за мен бе Жозе Моуриньо. След края на сезон 07/08, Фергюсън каза, че ще се откаже до 3 години, Жозе Моуриньо пък подписа с Интер за 3 години и никога не е крил, че иска да се върне във Висшата лига. Преди няколко дни се и самопредложи на Фергюсън което ме накара да мисля, че именно "спецялният" ще бъде човекът. Нека сравним двамата "бъдещи" мениджъри на ман ю. Единият е арогантен, брилянтен тактик, знае няколко езика перфектно, спечелил почти всичко и най-вече има сравнително еднакъв манталитет като
Фергюсън. Другият е проспериращ, изградил със скромни ресурси отбор който всяка година се бори за евротурнирите, най-доброто му постижение е 4 място в Премиер Лийг, но да не забравим факта, че Мойс е шотландец. Дали това е големия плюс, дали ще стане и като случая с Рой Кийн, дали пък и Фергюсън не си играе поредните игрички, дали и
изобщо ще се откаже? ... хората са казали "Няма нищо вечно - вечен е само Алекс Фергюсън"

четвъртък, 19 март 2009 г.

неделя, 15 март 2009 г.

Де Фазз

Мисля, перфектното начало.

Неделя е. Търсейки из нета информация за ръчна изработка на "тилт шифт" обектив, попаднах на "De Phazz и Брас aсоциация с Ангел Заберски.17 Aприл 2009 г., зала 1 на НДК" .За трети път ще имаме удоволствието да ги видим и чуем на живо. Смело мога да твърдя, че те са едни от титаните на лаундж музиката. Няма да ви разказвам каква е тяхната история, от колко време съществуват или кои са най-големите им хитове. Който иска повече информация, знае къде да я намери. Само ще допълня, че техният уникален стил - иронизиране и диалектизиране на всекидневието, за начина ни на живот, ще е и основна тема в този блог.